Не водете децата в Народното събрание! Там лицемерието има заплата, а простотията – микрофон
Бившият национален представител на Демократична България от 48 -ото Народно събрание Кремена Кунева написа прочувствен пост във Фейсбук, в който отправи силен зов към учителите, призовавайки ги да не водят децата на екскурзии в Народното събрание. Тя употребява остри думи, с цел да опише настоящата политическа конюнктура в страната като място, където преобладават експанзия, липса на обстоятелства и двуличие.
Този пост показва тъжната действителност на политическите практики в България и показва вяра за по-добро бъдеще, където гражданското общество е в основата на обществените промени. Предлагаме ви го целия, без редакторска интервенция:
Уважаеми учители,
Не водете децата в Народното събрание.
Не ги водете, в случай че не желаете да ги научите, че викането е по-силно от причините, че псувните заместват обстоятелствата, че удрянето взема решение несъгласията.
Не ги водете там, в случай че не желаете да им покажете по какъв начин властта не е служене, а спекулация. Как се разиграват евтини сценки за телевизия, до момента в който се подписват мръсни покупко-продажби зад кадър. Как да си продадеш съвестта е просто въпрос на добра оферта и крепко клипче за TikTok.
Не ги водете там, в случай че не желаете да схванат, че в тази страна лицемерието има заплата, простотията – микрофон, а омразата – овации.
Водете ги при „ неприятните “ НПО-та. Да, да, там ги водете.
Там няма милионни бюджети за празни приказки, няма подправен възторг и уговорени кавги за рейтинг. Ама при “най-лошите ”, нали се разбрахме?
Там ще видят по какъв начин се сгъва дреха за някой, който няма. Как се провежда митинг, когато искаш бъдещето ти да не е разменна монета в нечий кабинет. Как се засажда дърво, вместо да се изкоренява бъдещето. Как се събират капачки, вместо компромати на флашки.
Там ще научат, че гражданското общество не се гради с театрални демонстрации на праволинейност, която трае тъкмо до идната прокурорска бутонка. Не става с експанзия, подправено отвращение и добре репетирани пози за медиите. Гради се с мисъл, която не се сменя съгласно конюнктурата, с кураж, който не търси комфортни моменти, и със съпричастност, която не чака овации, с цел да съществува.
Не водете децата в Народното събрание.
Може би, в случай че не ги водите там сега… Някога, един ден, ще има смисъл децата им да отидат.
Този пост показва тъжната действителност на политическите практики в България и показва вяра за по-добро бъдеще, където гражданското общество е в основата на обществените промени. Предлагаме ви го целия, без редакторска интервенция:
Уважаеми учители,
Не водете децата в Народното събрание.
Не ги водете, в случай че не желаете да ги научите, че викането е по-силно от причините, че псувните заместват обстоятелствата, че удрянето взема решение несъгласията.
Не ги водете там, в случай че не желаете да им покажете по какъв начин властта не е служене, а спекулация. Как се разиграват евтини сценки за телевизия, до момента в който се подписват мръсни покупко-продажби зад кадър. Как да си продадеш съвестта е просто въпрос на добра оферта и крепко клипче за TikTok.
Не ги водете там, в случай че не желаете да схванат, че в тази страна лицемерието има заплата, простотията – микрофон, а омразата – овации.
Водете ги при „ неприятните “ НПО-та. Да, да, там ги водете.
Там няма милионни бюджети за празни приказки, няма подправен възторг и уговорени кавги за рейтинг. Ама при “най-лошите ”, нали се разбрахме?
Там ще видят по какъв начин се сгъва дреха за някой, който няма. Как се провежда митинг, когато искаш бъдещето ти да не е разменна монета в нечий кабинет. Как се засажда дърво, вместо да се изкоренява бъдещето. Как се събират капачки, вместо компромати на флашки.
Там ще научат, че гражданското общество не се гради с театрални демонстрации на праволинейност, която трае тъкмо до идната прокурорска бутонка. Не става с експанзия, подправено отвращение и добре репетирани пози за медиите. Гради се с мисъл, която не се сменя съгласно конюнктурата, с кураж, който не търси комфортни моменти, и със съпричастност, която не чака овации, с цел да съществува.
Не водете децата в Народното събрание.
Може би, в случай че не ги водите там сега… Някога, един ден, ще има смисъл децата им да отидат.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ